През 1-ви век преди Новата ера, била открита стъкларската духалка (духателна тръба) на Финикийското крайбрежие. Производството на стъкло процъфтяло по времето на Римската империя и добило популярност не само в Италия, но и във всички страни под нейно владичество. Благодарение на масовото производство, стъклото станало ежедневие и било изместено от списъка на луксозните стоки.
По време на Кръстоносните походи, производството на стъкло се подновило във Венеция като резултат от добрите отношения с Византия. Оборудването било преместено на остров Венеция от Мурано, където бил произведен Soda Lime glass, познат още като кристал. Венецианските производители на стъкло създали някои от най-красивите и изящни стъклени форми, които светът познава. Въпреки техните усилия да задържат технологията в тайна, скоро тя се разпространила из цяла Европа.
След 1980 г., употребата и производството на стъкло нарастнало толкола главоломно, че се превърнало в истинска революция. Науката и техниката за стъклото като материал добили широка популярност и в края на 1950 г., когато сър Аластаир Пилкингтон въвел нов революционен метод за производство – флоат стъкло, благодарение на който 90% от плоското стъкло се произвежда и до днес.
